СИБИЛЕ ЛЕВИЧАРОВ
=================

Сибиле Левичаров е родена през1954 г. в Щутгарт като дъщеря на български емигрант от 40-те години на миналия век. Завършила е религиознание в Свободния университет в Берлин. След кратък престой в Буенос Айрес и Париж се установява в Берлин. Литературната продукция на Сибиле Левичаров не е особено голяма по обем, но всепризната от литературната критика. Още за първия си роман "Понг" (Pong) получава наградата "Ингеборг Бахман", следват още два романа (Consummatus, Montgomery), заслужили престижни отличия, в т.ч. наградата "Мари-Луизе Кашниц" за 2008 г. За романа си "Апостолов" (Apostoloff) получава литературната награда на Лайпцигския панаир на книгата за 2009 г.ОЩЕ

Отчаяна от България

>> събота, 14 март 2009 г.

Сибиле Левичаров /вляво/

"Отчаяна от България" - така е озаглавена поместената в "Ди Велт" статия, посветена на удостоената с престижната награда на Лайпцигския панаир на книгата романистка от български произход Сибиле Левичаров.

Според автора Тилман Краузе Левичаров е убедителна победителка. Тя печели в оспорвана конкуренция с останалите петима в късата листа в категорията "Белетристика". Сред тях е Вилхелм Генацино, който с кратките си романи отдавна е сред най-проницателните критици на нашето проникнато от материализъм и кариеризъм време. Още едно от имената определено е затруднило журито - Даниел Келман, с характерните за него езикова брилянтност и безпощадни анализи.

Концепцията за произход е поставена под въпрос

Романът Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Романът "Апостолов"

Но журито отдава предпочитанията си на грандиозния роман "Апостолов" на Сибиле Левичаров, изпълнявайки при това ангажимента за обезщетение на една авторка, неразглезена до момента с литературни награди, за разлика от Генацино и Келман.

Журито се произнася в полза на родената през 1954-та в Щутгарт Левичаров, дъщеря на швабка и българин. Тя действително е от Щутгарт, но избира да живее в културната метрополия Берлин. И сега в "Апостолов" поставя под въпрос концепциите за произход, нация и родина, стремейки се да преодолее тесногръдото разбиране на тези понятия.

Героинята на Левичаров обикаля из днешна България, плюейки жлъч и отрова срещу безутешността на цивилизация, която е изгубила хуманното в идеологии и тоталитаризъм и така се разминава както с ангелите, така и с божествената искра в човека, когато Сибиле Левичаров по този начин възпява в "Апостолов" човешкото достойнство.

Омразата като бляскав фойерверк

Това е по-важно от разчистването на сметките с България и с бащата, отнел живота си - нещо, което някои критици подчертават особено интензивно.

Решението в полза на Сибиле Левичаров обаче е преди всичко решение в полза на една авторка, която майсторски борави с литературното изкуство, която знае как да представи големия продуктивен потенциал на омразата като бляскав фойерверк и така се откроява от посредствеността на останалите.

Тилман Краузе от "Ди Велт"

Публикуване на коментар

StatCounter

Blog Archive

  © Blogger template Webnolia by Ourblogtemplates.com 2009

Back to TOP