Като воденичен камък на шия

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Журито на Лайпцигския панаир на книгата предпочете романа на Левичаров

Редица германски медии публикуваха информации и рецензии за романа на Сибиле Левичаров "Апостолов", който получи тазгодишната награда на Лайпцигския панаир на книгата. Списание Шпигел също предложи гледната си точка.

Който се казва Левичаров и нарича романа си "Апостолов", очевидно има усет за ефект и съзвучие - още повече, че двете имена стоят на корицата непосредствено едно под друго, без отстояние и без малки имена.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Българите реагираха гневно на романа "Апостолов"

Още от заглавната страница и името на романа си личи закачливото злорадство на авторката. Сибиле Левичаров, родена през 1954 година в Щутгарт, с баща българин и майка германка, получи за новия си роман наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата . И с право: Романът "Апостолов" - това е името на една от фигурите в романа - е изтъкан от

ярост, черен хумор и надменност

Литературната кариера на тази разказвачка започва преди повече от 10 години. През 1998 в Клагенфуртг тя получи наградата на името на Ингеборг Бахман за фрагмент от произведението си "Понг". С елегично-тихите си романи Монтгомъри /2003/ и Консуматус /2006/ тя стана любимец на критиката, но не и на публиката.

Новата й творба е по-достъпна, макар да е почти толкова своенравна колкото и предишните. Румен Апостолов - това е пълното име на героя от заглавието, в никакъв случай не е най-важната фигура на романа. Той е само шофьор на две посетителки от Германия, които разкарва в своя малък автомобил "Дайхатцу" из България - две сестри, по-младата от които играе ролята на почти неприкрито "алтер его" на авторката и която предпочита да сипе своите злъчни забележки по адрес на страната и хората от задната седалка. Най-вече по адрес на страната: България била "ужасяваща страна - или не така драматично казано: глупава и лоша страна".

От ситуация на ситуация възмущението градира постоянно

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Сибиле Левичаров не вярва, че книгата й може да бъде преведена на български

"Храната в България? - удавен в олио буламач. Българското изкуство на 20-ия век ? "Отвратително и то без изключения". През градовете, през които пътуват, тя констатира "проказа по сградите". В този тон нещата продължават бодро и нататък.

Как неразлъчно преплетени са "омразата към бащата и към родината му" - става ясно от тирадите на разказвачката. Всички подигравки прикриват скръбта на едно малко момиченце, което на 11 години загубва баща си. Собственият баща - българин, който на 39 годишна годишна възраст се обесва в Щутгарт, е призракът, чието бреме тегне над двете сестри. История, разказана от Сибиле Левичаров по искрящ и забавен начин.

БУ/МИ/Шпигел

"Дойче веле"